Първите следи от цивилизация във Варна и областта се отнасят към третото хилядолетие преди Новата ера. Херодот пише, че гръцките преселници са били привлечени от спокойните води в залива и са се заселили по тези земи преди около 2600 години. Те са заварили тракийско поселище, носещо името Одесос, което славяните са нарекли Варна през VII в. от н.е. През римско време градът запазва своето икономическо и културно значение. Термите, най-големият обществен архитектурен комплекс от античността открит в България, е и сред най-големите в Европа от този период. Прабългарите, които идват от север през пролетта на 681 г. от н.е., разбиват армията на византийския император Константин IV Погонат при устието на Дунав. Със сключения след това във Варна мирен договор официално е признато съществуването на българската държава.

Варна е един от най-значимите културни центрове в страната със своите театри, музеи, фестивален и конгресен център, художествени галерии, библиотеки и активната читалищна мрежа, редица международни културни прояви. Сред уникалните обекти в региона са Аладжа манастир, морският аквариум, катедралата „Св. Успение Богородично“, дворецът „Евксиноград“, Римските терми, местността Побитите камъни край село Слънчево.